Етикети


автор: МАЙКЪЛ КЪНИНГАМ

/носител на награда „ПУЛИЦЪР“/
––––––––––––––––

Романът „Часовете“ е драматично и завладяващо произведение, в което
са вплетени, до болка разтърсващи истории на три жени.
Клариса Воън е изцяло отдадена за подготовката на прием, в чест на рождения ден на любимия човек.
Другата, Лора Браун, чувства, че бавно се задушава от теглото на идеалния семеен живот и потискащ ред в предградията на
Лос Анжелис.
А Вирджиния Улф възстановявайки се под вниманието и ком-
панията на съпруга си, живущи в Лондонско преградие, се отдава да пише за „Мисис Далауей“.
Писателят Кънингам с голямо майсторство, умение и богатство
на словото отразява три уникални и вълнуващи съдби, които се преплитат по оригинален начин, за да стигнат своя болезнено-изящен финал.
Романът „Часовете“ е уникално произведение, което вълнува с дълбочината на мисълта и  философията за живота.
В романа ми харесаха много, много моменти и откъси. С удоволствие ще представя някои от тях:

“ През лятото, когато беше осемнайсетгодишна, и се струваше, че всичко е възможно, че
абсолютно всичко е възможно, че абсолютно всичко може да се случи,……“
…“ Когато се развикаш силно и продължително, хората започват да се събират от любител-
ство към шума. Това е природата на тълпата.“
…“Клариса не преставаше да си мисли: „Вземи ме със себе си! Копнея за обречена любов. Копнея за улици нощем, за вятър и дъжд, и никой да не мисли за мен.“

…“Мошеничка, помисли си Клара. Подмамила си дъщеря ми, но мен не можеш излъжеш. Познавам такива завоевателки, щом ги зърна. Знам какви ги вършиш, за да изглеждаш интересна. Не е никак трудно…“
…“Но тук отвън е светът(къща, небе, първата едва блещукаща звезда) и той е пълната противоположност на това малко тъмно петънце от кръг рози. То е просто отпадък и нищо повече. Красотата и достойнството са илюзии, измислени от деца и подхратвани от тях.“