КАК СЕ ПИШЕ СЦЕНАРИЙ


СЦЕНАРИЙ (гр. skene — сцена, лат. scena, ит. scenario) — литературен вид с драматургична природа, използван в екранните изкуства. Сегашната форма на сценария се заражда в началото на XX век, когато изгрява киното. В средните векове scenarius е наричан човекът, който стоял зад кулисите в театъра и съобщавал на артистите реда и точния момент за излизане на сцената. (Тази дейност сега се извършва в театрите от инспициента.)
Телевизионният сценарий е най-младият литературен вид. В неговата структура доминира визуалната страна на действието.
Сценарият е литературна форма на екранното произведение, но не неговите белетристични и езикови качества определят годността му, а визуалните и драматургични елементи, които осигуряват пълноценно изявяване на авторовата мисъл. В. Пудовкин подчертава необходимостта сценаристът да помни, че всяка написана фраза в края на краищата ще бъде изразена пластично в каквато и да е форма на екрана. Следователно важни са не онези думи, които той пише, а онова външно изражение на пластическите образи, които той описва с тези думи.
В сценария съжителстват две партитури — звукова (всичко, което се чува) и зрителна (всичко, което се вижда), които могат понякога да се конфронтират в контрапункт. Чрез това отклонение на звука от зрителната партитура се увеличава конфликтността, засилва се напрежението, но същевременно се открива възможност за неяснота.

Първата степен на сценария е тематичната и сюжетна идея, изразена в анотация. Втората степен е създаването на експозе (третмент), т. е. излагане в кратка форма основните положения в бъдещия сценарий, неговото съдържание и изразните средства за постигане на публицистичното или художествено внушение. Въз основа на предложения литературен сценарий режисьорите създават оптически сценарий или, както е лексикализирано у нас — работна режисьорска книга, в която са отразени всички оптически и монтажни изразни средства.

В телевизията и документалното кино, когато прогнозата за бъдещото екранно произведение е изпълнена с очакване на непредвидени събития и случайности, които не могат предварително да бъдат точно определени в сценария (отговори в интервю, точно протичане на очаквано, но нережисирано от телевизията събитие и т. н.), се изготвя подробен сценарен план.
Утвърдената дефиниция, според която сценарият е литературна основа на предаването или филма, не е много прецизна, тъй като за сценария не е от съдбоносно значение литературната изящност. Това се дължи на факта, че телевизията и киното са аудиовизуални медиуми със своя собствена специфика. По времето на нямата кинематография сценарият описва визуалните действия в кадри и начина на тяхното сменяване — даване на надписи, които често само повтарят онова, което вече се е видяло. Съвременният сценарий трябва да притежава и визуална, и звукова фактура, върху която да се основава реализацията на бъдещите кадри.
Романистите, които пишат за телевизията, повече се стремят към „литературния сценарий”, а режисьорите, които сами пишат сценарии, обикновено слагат свои специални означения, които едва след снимането дешифрират литературно, ако сценарият трябва да се отпечата в отделна книга. Такива сценарии описват готовия филм, а не представят вярно ръкописа.
В последно време се появи нов литературен вид, наречен кинороман, който е своеобразен мост между литературата и киното. В киноромана детайлно и визуално са описани събития, разказани с поетичен език. Ако някога литературата повлия на филма, сега се забелязва обратен процес.

Както се прави разлика между пиеса и спектакъл, така трябва да се различава и сценарият от самия филм или от излъченото телевизионно предаване. В този смисъл сценарият, както написаната пиеса, има деликатна междинна жанрова природа, която въпреки всичко не го лишава от самостоятелно литературно значение. Решителен привърженик на завършената литературна форма на сценария като самостоятелно произведение е Ал. Довженко. „Иска ми се да създам образцов сценарий, в който идеята и човешките образи и цялата обстановка да се осъществяват в единство на формата и съдържанието. При това всичко в него да бъде леко за четене и същевременно драматично устремно, пълно с движение, т. е. да бъде винаги кинематографично.”

Процесът на създаването на телевизионно предаване се състои от два елемента — сценарен и реализаторски (постановъчен, режисьорски). Съдържанието на този процес преминава от вътрешната драматургична или публицистична жанрово обусловена форма на сценария към външната изобразителна форма, т. е. от образ сценарен към образ екранен.
Ефективността на телевизионната журналистика зависи от нейното идейно съдържание, от актуалността, партийността и професионалното майсторство за написване на сценария.

За разлика от художествените телевизионни жанрове, при които периодите на писане и реализиране на литературната основа на екрана са строго разграничени, в документалните жанрове често тези процеси са едновременни.
„Ако аз не зафиксирам на лента — пише Дзига Вертов, — това, което виждам в момента (едновременно с това, как го виждам), то никога не ще съумея точно да го предам. Поставям диагнозата и зафиксирам в същия момент. Нито по-късно, нито по-рано, а само в дадения момент. . . Това особено се отнася до поведението на хората. . . Да се пише сценарий за документалното поведение на човека по-рано от момента е възможно, ако знаеш какво ще се случи с него в близкото време. Но това е дотолкова схематично и приблизително, че представата, получена от екрана, няма да бъде достатъчно пълна и реална. Човек се разкрива рядко в моменти, които трябва да се улавят и зафиксират едновременно. В противен случай е по-добре да бъде заснет актьор. Или в краен случай — добро изпълнение. В документалното кино не може да става дума за предварително „точно” съгласуване. Ако би могло да се „съгласува” изстрелът, той при всички случаи е обречен на непопадение.”

Утвърждавайки уникалността на момента във времето, Д. Вертов не отрича съвсем литературното насочване и планиране на снимачната работа, без което телевизионното предаване или филм биха протекли хаотично и безрезултатно.
Сценарият е необходим и поради това, че в подготовката и реализирането на телевизионното предаване са ангажирани усилията на многоброен творчески колектив; това е пълноценен технологически процес, който може да бъде осъществен успешно само с подробен план, т. е. сценарий, даващ светлина не само по отношение общия замисъл, действие и произнасяното слово, но и по отношение на конкретно поставената творческа задача на всеки специалист в процеса на реализацията.
Независимо от това дали журналистът ще предпочете сценарий или сценарен план, той е длъжен да опише предполагаемия от нега ход на развитие на действието на екрана и да изложи под формата на текст основните изказвания и коментара зад кадър.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s