ИВО АНДРИЧ- Ex ponto, Стихове в проза

Глава 1
Глава 2
Глава 3

ЕПИЛОГ

Много си самотен и дълго мълчиш, сине мой, буренясал си в мечти, изморен си от броденето на духа. Видът ти е унил, лицето ти — бледо, ресниците ти са дълбоко спуснати и гласът ти наподобява скърцане на килийна врата. Излез в летния ден, сине мой!
………………………………………………………………………..