peniashkiplashkoff
Изпепелени чувства – повест – глава седма
Прибра се в къщи с подтиснато чувство. Вдишваше жадно свежия въздух, който се усещаше от градската градина. Подпря се на парапета на терасата, и се любуваше на зелената пелерина. А тя бе девствена, крехка и свежа – вдъхваше чистота, сила и жажда за живот. Притегли ……………………
Изпепелени чувства-повест-глава шеста
Сутринта Кирил се събуди с главоболие. Полежа около половин час със затворени очи разтривайки слепоочията си. Просветна му и застана в седнало положение. Положи ръце върху коленeтe и се загледа в картината, закачена на отсрещната стена. Тя изразяваше жена с бяла роба и дете, загърбила мъж с протегнати към нея ръце.
Впи поглед в нея и дълго стоя в това положение. Премрежи очи, въздъхна и преглътна. Обхвана с разтворени пръсти челото, слепоочията и разтри главата си. Замисли се за кратко, обу чехлите, тръгна към нея за да я откачи.
…………………………………………………………………….
Изпепелени чувства-повест-глава шеста
“Животът не е дните, които са преминали:
а тези които са запомнени.”
А. Павленко
Изминаха три месеца, откакто Кирил и Десислава се събраха. През този период на съжителство, взаимоотношенията между тях се задълбочиха.
Вечерите бяха изпълнени в разговори, за изграждане на бъдещо семейство и желанието да имат деца. Често лежаха един до друг и винаги идваше момента, да се прегърнат и притиснат.
………………………………………………………………………..
ИЗПЕПЕЛЕНИ ЧУВСТВА / четвърта част
Рано сутринта Десислава приготви сандвичи и кафе. Беше в страхотно настроение. Щастието което беше я обхванало изпълваше сърцето й. Кирил се появи, а на лицето ме грееше дежурната усмивка. – Как ми е момичето? – Много добре! – и лицето й грейна като слънце. Тя отвори хладилника, и изкара натурален сок. После пристъпи към приятеля … Read more
ИЗПЕПЕЛЕНИ ЧУВСТВА / трета част
* ТРЕТА ЧАСТ * След вечерята в ресторант „Централ”, почувстваха свежия въздух в приятната юнска вечер. Беше пълнолуние. Звездите като хиляди очи следяха с нежността си, и пръскаха любов по цялата Земя. Усещайки посланието им, Десислава се сгуши в Кирил, и го целуна. – Обичам те! Нямаш представа колко е силно това чувсво в мен. … Read more
ИЗПЕПЕЛЕНИ ЧУВСТВА / повест – втора част
След приключване на работното време, не бързаше да сe прибира. В къщи нямаше кой да го чака. Родителите му бяха починали преди години. Като ерген не се чувстваше конфортно. Започна да му омръзва. Беше на средна възраст, и работеше като проектант. Мина край театъра, да провери какво дават. Тръгна по посока „Централ”. Очите му шареха, … Read more
ИЗПЕПЕЛЕНИ ЧУВСТВА / повест – първа част
* ПЪРВА ЧАСТ * „ В света на злото, глупостите неувереността и съмненията, наричани съществуване, има нещо, за което още си струва да живееш, и за което несъмнено е силно като смъртта: това е любовта.” Х. Сенкевич Кирил живееше в неголям провинциален град на петдесет километра от морето. Имаше неколцина приятели с които се събираше. … Read more
.gif "http://bg_top_logo43(1).gif"){kind=small}
