Есенна рапсодия
Есенен вятър.
Слънце
в студеното време.
Вятърът свири
симфонията нежна,
а клоните пеят
……………….
Разпиляване в размисли
/ по „Разпилени – разкрития -2” / на Весислава Савова
Какво ще кажеш ако се сбогуваме? Би трябвало да споделим болката загнездена в душите ни, дори и красивите моменти.
Ще помоля да не отказваш!
……………………………….
Есенна история
Искам да разкажа една от онези есенни истории, в която се изля много дъжд, който изми насъбралата се чернилка и горчивина в спомените.
Има и мъгла, а тя ми напомня влажните и студени нощи… със или без теб. ……………..
Нощна импресия
Нощта приижда
и с песента си благославя
житата и тревите.
Притиска нежно
със звездния си плащ,
а ти целуваш страстно
аромата на цветята,
ухаещ върху мантията нощна.
Вечерницата
се оглежда
в езерното огледало
и се усмихва.
…………………….
Зимна импресия
Студ. Силна буря. Дърветата скърцаха под напора на вятъра, като че му припяваха.
Късна вечер. Небето бе хвърлило своето наметало, с намерение да скрие звездите. Бяха скрити от страх, за да не ги отнесе бурята. Чакаха да отмине, за да се покажат наново и да заблестят с ярката си светлина.
……………………………………………..














