Литературноинтерпретативното съчинение – особености и начин на създаване (ЛИС)

Posted by peniashkiplashkoff on 04.02.2011 · 1 Коментар 

КАКВО  ПРЕДСТАВЛЯВА Литературноинтерпретативното съчинение е научно-учебен жанр, който доразвива уменията, придобити при създаването на съчинение разсъждение и поставя пред пишещия по-мащабни изследователски задачи. Докато съчинението разсъждение разработва проблем, свързан с едно художествено произведение, литературноинтерпретативното съчинение най-често изследва група текстове, обединени от общ мотив. Тази особеност предполага по-широки познания върху художествените творби, по-задълбочено вглеждане в литературноисторическите процеси и повече умения за анализ и синтез, за гъвкаво боравене с усвоените знания.   ЗАГЛАВИЕТО (ТЕМАТА) Литературноинтерпретативното съчинение винаги се изгражда по точно формулирана тема. На нея са подчинени твърденията във всички композиционни части на съчинението. Затова осмислянето на заглавието е  първата, определяща стъпка  в работата на пишещия. Заглавието може да е ориентирано към различни аспекти на художествения материал – смислово-съдържателни, образни, естетически. От начина на задаване на темата се определят и акцентите в разсъжденията. Върху едно и също литературно явление могат да бъдат зададени различни теми и именно от тях зависи интерпретацията. От друга страна, една и съща тема може да бъде зададена към различни литературни явления. Затова много ясно трябва да се възприеме и разбере заглавието, да се съобрази с него подходът към литературното изследване. ОСНОВНАТА ТЕЗА Зададената тема изисква изказване на  основно твърдение по нея, на базата на което да се разгърне интерпретацията. Водещата теза трябва Да бъде целенасочена, изчерпателна, синтезирана, ясна. Особено труден е балансът между изискванията за изчерпателност и синтезираност на твърдението. От една страна, е нужно да се маркират всички аспекти на проблема и да се зададат всички посоки на предстоящото разсъждение. От друга, тезата трябва да се предпази от излишно разпростиране и да се изчисти от елементи на аргументация. В зависимост от целите на съчинението и времето за неговото създаване тезата може да бъде по-сбита и лаконична или разширена. Не е все едно дали се работи в рамките на два учебни часа, по време на петчасов изпит или за неограничено време у дома. Но принципът на работа винаги е един и същ и се ръководи от стремежа към форулиране на основи твърдения по зададената тема. УВОДЪТ Определящ фактор за неговото изграждане е целта на  нтерпретацията. В зависимост от нея пишещият избира дали да започне съчинението си с кратко въведение, или да създаде пространен увод, предхождащ същинските разсъждения по темата. В изпитна ситуация е препоръчително да се направи по-обширно въведение, съобразено със зададената тема, защото по този начин фиксираният в нея проблем ще се постави в по-широк контекст и ще се обвърже с цялостния литературен процес. Уводът е мястото, където могат да се демонстрират литературно-историческите знания без пишещият да бъде обвинен в отклоняване от темата. Разбира се, и обемното въведение трябва да е създадено с мярка и да се придържа към информация за авторовата личност, за епохата, за литературното направление, за жанровата специфика на разглежданата творба и т. н. Всички тези елементи, характеризиращи литературното явление, имат по-голямо или по-малко значение за изясняването на зададения проблем и тяхното коментиране изцяло зависи от него. АРГУМЕНТАТИВНАТА ЧАСТ Основното й предназначение е да разгърне вече формулираната теза, да я обоснове чрез анализационни наблюдения върху художествените произведения, да достигне до изводи и обобщения по зададения проблем. Съществуват различни възможности за нейното  структуриране, зависещи отново от темата и от спецификата на художествените творби. Възможно е аргументативната част да се състои от няколко микротези, разгръщащи основната, поднесени последователно, подредени по някакъв критерий (от най-дребните към водещите аргументи; от най-съществените към по-незначителните и т. н.) Ако основната теза задава две противоречиви твърдения или очертава два различни пътя на изследване на проблема, аргументативната част може да се състои от две части, които спорят или взаимно се допълват. Най-разпространеният модел за изграждане на отделен компонент на аргументатив-натата част е: микротеза -> аргумент -> илюстрация -> ИЗВОД. (цитат или пример от текста) Независимо от броя и последователността на микротезите отделните елементи задължително се свързват чрез добре подбрани  логически преходи,  чиято роля за изграждането на интерпретативното съчинение е изключително голяма. Особено значение за убедителността на аргументацията има  коментарът на изразните средства на художествения текст. Откриването на похватите и стилистичните фигури, чрез които текстът осъществява своите внушения, и разгадаването на механизмите, чрез които художествената творба въздейства, винаги имат пряко отношение към изразяването на становище по литературен проблем. Затова са необходими както литературно-теоретични познания, така и умения за тяхното вплитане в логиката на цялостното изложение. В аргументативната част са допустими (понякога желателни)  сравнения с други художествени текстове. Подобни отпратки разкриват умение за съпоставяне и обикновено са в полза на пишещия. Нужно е обаче те да се правят много внимателно, за да не разводняват изло- жението, да са много добре мотивирани, за да не звучат самоцелно, да са уместни спрямо заглавието и целта на изследването. ЗАКЛЮЧЕНИЕТО То е задължителен елемент на интерпретативното съчинение, който окончателно му придава цялостност и завършеност. Най-често в него се преосмисля и  обобщава тезисното твърдение,  изследвано, проверено и доказано чрез аргументацията. Освен че изрича финално твърдение по проблема, подобно на увода заключението разглежда темата в по-широк контекст. Обикновено акцентира върху функцията и културното битие на художествените творби във връзка с разглеждания проблем, върху ав-торовия принос към литературния живот (отново във връзка с темата), върху сходни нравствени, социални или естетически въпроси, кореспондиращи с вече направената интерпретация. ВНИМАНИЕ!!! Важни за доброто съчинение са правописът, индивидуалният стил на пишещия, пунктуацията, графичното оформление.

Публикувано в КАК СЕ ПИШЕ "ЛИС" · Tagged with Литературноинтерпретативното съчинение - особености и начин на създаване (ЛИС)