peniashkiplashkoff
Непубликувани стихотворения преди смъртта на Яворов
Недей ме нежно поглежда
Недей ме нежно поглежда,
не се усмихвай приветно -
напразно храниш надежда
да найдеш чувство ответно.
Дори и бога, богиня
за мене няма в небето -
отдавна скъпа светиня,
девойко, имам в сърцето…
И ти си млада, красива,
…………………………….
Хайку – 49
Хей, щурецо!
Приспивната ти песен
слушам всяка вечер.
Горска импресия
Разхождам се в гората и се любувам на горските цветя.Чувам работата на кълвача: “Чук-чук! Чук-чук!”.
А тя е съпроводена с песента на птиците. Песен след песен.
………………………………………………………………….
МИДИ
Прекрасно е нашето море. Вървя по пясъка, а той като същинско злато – блести, а излъчената светлина танцува като пламъчета.
Загледан в небето пурпурно, стигам до хоризонта. Сякаш е краят на света, но не е… Заблуда на окото.
Страхотно чувство, вълнуващо душата.
…………………………………………………………..
Не
И днес е като вчера,
но не и аз…,
но не и ти…!
Призив
Болката и тъжните неща
трябва да загърбим аз и ти.
Сред красивата природа,
в която нии живеем
и децата ни пркрасни,
са радост и богатсво.
Хайку – 48
снежни покриви
звездите са самотни
слънчево утро
Хайку- 47
като пътека
прозрачна пелерина
лунна усмивка
Хайку – 46
Гласът на птица.
Небето почернява.
Утрото изгря.
Седока – 1
Стъпки по пясъка.
Морската вода измива
пътеката.
***
Морската буря
измива косите ми.
Посейдон дойде.
Лирико – героично
Свежа утрин
изми лицето ми.
Слънцето игриво
ми намигва.
Птици лекокрили
весело подсвиркват.
Засвирих на цигулка.
………………………..
За да стигна до звездите
Имам игла и конец
под ревера на сакото,
а в джоба скъсаното копче.
То едва ли ще ми трябва.
Смисълът е
……………..
Хайку – 45
Пролет ухае.
Южнякът стопли земята.
Нивите свежи.
Хайку- 44
Нощта се спусна.
Песента на щурците
утрото събуди.
Хайку – 43
Любовни песни
полетяха в небето.
Живот човешки.
Хайку – 42
Слънчеви лъчи
изгониха зимата.
Цветя цъфнаха.
Търся моята принцеса
Приказният свят и днес го има,
макар, че често животът ни притиска.
На прекрасният придворен бал,
в късният среднощен час
съзрях златната обувка.
С разтревожено сърце
се аз съзирах,
………………..
Иво Андрич – Музей на восъчните фигури, Ягодина, Сърбия (Muzej voštanih figura, Jagodina, Srbija)
http://www.muzejvostanihfigura.autentik … ti/014.php
Ivo Andrić
(1892 – 1975) Književnik, diplomata, pisac znamenitih dela ‘Na Drini ćuprija’, ‘Travnička hronika’ , ‘Prokleta avlija’ i drugih. Dobitnik Nobelove nagrade za književnost 1961. godine. …………………..
ИВО АНДРИЧ- Ex ponto, Стихове в проза
Глава 1
Глава 2
Глава 3
ЕПИЛОГ
Много си самотен и дълго мълчиш, сине мой, буренясал си в мечти, изморен си от броденето на духа. Видът ти е унил, лицето ти — бледо, ресниците ти са дълбоко спуснати и гласът ти наподобява скърцане на килийна врата. Излез в летния ден, сине мой!
………………………………………………………………………..
Иво Андрич – “Мостове”
“От всичко, което човек в стремежа си към живот издига и строи, най-доброто и най-ценното в моите представи са мостовете. Те са по-значителни и от къщите и по-свещени от храмовете, защото са по-достъпни. Принадлежащи към всички и към всеки еднакви, полезни, построени винаги обмислено там, където се кръстосват най-много човешки нужди, те са по-трайни от другите постройки и не служат за нищо, което е потайно и зло……………………………………………………….
Хайку-41
Цъфнаха цветя.
Дългото знойно лято
стопли земята.
Хайку-40
Гледам печално
през тъмния прозорец
тъжната луна.
Хайку-39
Какво нещастие!
Лицето на луната
пророни сълзи.
Хайку-38
Зимата скова.
Сърцето ми се стопли
в слънчевото утро.
Хайку-37
Зимният вятър.
Спомените навяват
първата любов.
.gif "http://bg_top_logo43(1).gif"){kind=small}
