Любими цитати


Несъвместими и съвместни, гърдите ни разкъсват рани:
отляво розите ухаят, отдясно ни зоват Корани.
Така през дните си блуждаем, за дял злочест призвани –
полубезбожници случайни, случайни полумюсюлмани.“
*

„Един Телец между звездите се носи, мълчалив и плах.
И бик земята на гърба си поддържа – да не стане прах.
А между тези две говеда, под облаци и под звезди
безброй магарета смирени пасе замислено Аллах.“
*

„Светът, от край до край изпитан, дъска шахматна е за мен,
а ний сме пешки по квадрата, намерили ту нощ, ту ден.
Повдигат ни, притискат, блъскат – и паднем ли във някой бой,
обратно в тъмната кутия ни слагат, с поглед примирен.“
*

„Отвред шептят: Не пий, Хайям!
Виното е кръв от грозде, гроздето е враг голям!
Гроздето е враг? Тогава пий на своя враг кръвта;
та нали така ни учи и светият наш ислям…“
*

„А ако някой пожелае на дните в хаоса голям
да ми прелее с чаша вино, да постои край гроба ням,
сред гробници и пантеони да ме не търси натъжено –
пред прага на самата кръчма лежи безпаметен Хайям.“
*

„Влизам в тъмната джамия. Полунощ е. Нито звук.
Не с надежда, не за чудо, не с молитва идвам тук.
Някога килим откраднах като богомолец тих,
ала се протри килима и ми трябва вече друг.“
*

Омар Хайям. „Рубайат“. Превод от персийски: Йордан Милев

**********************************************************

– Вилица ли? Какво е това?
– Прибор за хранене, господарю. С дяволска форма и употреба. Служи, за да се набоде месото и да се поднесе към устните. Така не се цапат пръстите.
– Но сигурно се цапа вилицата?
– Така е, но тя се мие.
– Пръстите също.
– Вярно, но с вилица е по-изискано, в това е цялата работа. Съвсем не по нормандски.
– Бекет, само ти можеш да измислиш такова нещо! Добре, ще поръчаме дузина от тези вилици и ще ги поставим до чиниите на моите барони на пира. Ще видиш, ще решат, че са малки мечове и ще се опитат да си избодат очите с тях!

Жан Ануи. „Бекет или Божията чест“

***********************************************************

Щом корените имат връх,
то значи камъкът не струва.
И вкопчвам се със сетен дъх
във участта да съществувам.

През възрасти. И през беди.
Напук на всяка съпротива.
Защото мама ме роди
със участта да бъда жилав.

Дърво за гроб. Дърво за кръст.
Дърво за бесене. За клада.
Дълбая пластовете пръст –
с корона в Рая, с корен в Ада.

Изпих го тоя древен хълм.
Душа от камъка изтръгнал,
аз знам – ако ме тресне гръм,
след него няма да съм въглен.

Със птича песен на уста
ще излетя към висините.
С корона, свлечена в пръстта.
И корени – в небето впити.

Валери Станков

*******************************************************

Пастирът обича да пътува,но никога не забравя стадто си!
Не всички виждат мечтите си по един и същи начин!
Съкровището е там ,където ти покаже сърцето!
Онова ,което се случи веднъж,може никога повече да не се случи.Но всичко,което се случи два пъти,със сигурност ще се случи и трети!
Пауло Коелю „Алхимикът“ От тази книга съм извадила 60 цитата.

Да признаеш,че си влюбен в някой друг,във времена ,когато е модерно да си влюбен в себе си,е все едно да признаеш,че си изневерил на голямата си любов.
Ръсел Бекър

Вашият коментар