peniashkiplashkoff
РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ Алегория – израз, в който се говори за един предмет или проява, а се подразбират други. Творчески похват, широко използван в художествената литература, конкретизация на идея или мисъл посредством образ, в който е вложен преносен смисъл. Алегорията се основава на съпоставимостта между две прояви, от които едната има отвлечен идеен смисъл, … Read more
Циция
Буля Пена седи в кухнята и плете терлици, а на кюмбето вари боб. Тя гледа с весели очи Стоян и му каза. – Стоене, Стоене, … децата ни донесоха два заека. – Е па убаво са направили! – Убаво, ама за тех пари сакат. Стоян се почесва по тила, разтворил замислените си очи и отговоря. … Read more
Любими афоризми
Любими афоризми: “Ако човек не върви в крак с околните, вероятно чува ритъма на друг барабанен марш. Оставете го да следва собствената си мелодия.” Хенри Дейвид Торо. “Бедността няма предел. Крайната бедност е рекорд, който никога не може да бъде счупен.” Ромен Гари “Във всяка страна богатите са негодници.” Джилбърт Кийт Честъртън “Голи са без … Read more
Изпепелени чувства-повест-глава шеста
Сутринта Кирил се събуди с главоболие. Полежа около половин час със затворени очи разтривайки слепоочията си. Просветна му и застана в седнало положение. Положи ръце върху коленeтe и се загледа в картината, закачена на отсрещната стена. Тя изразяваше жена с бяла роба и дете, загърбила мъж с протегнати към нея ръце.
Впи поглед в нея и дълго стоя в това положение. Премрежи очи, въздъхна и преглътна. Обхвана с разтворени пръсти челото, слепоочията и разтри главата си. Замисли се за кратко, обу чехлите, тръгна към нея за да я откачи.
…………………………………………………………………….
Изпепелени чувства-повест-глава шеста
“Животът не е дните, които са преминали:
а тези които са запомнени.”
А. Павленко
Изминаха три месеца, откакто Кирил и Десислава се събраха. През този период на съжителство, взаимоотношенията между тях се задълбочиха.
Вечерите бяха изпълнени в разговори, за изграждане на бъдещо семейство и желанието да имат деца. Често лежаха един до друг и винаги идваше момента, да се прегърнат и притиснат.
………………………………………………………………………..
ИЗПЕПЕЛЕНИ ЧУВСТВА / четвърта част
Рано сутринта Десислава приготви сандвичи и кафе. Беше в страхотно настроение. Щастието което беше я обхванало изпълваше сърцето й. Кирил се появи, а на лицето ме грееше дежурната усмивка. – Как ми е момичето? – Много добре! – и лицето й грейна като слънце. Тя отвори хладилника, и изкара натурален сок. После пристъпи към приятеля … Read more
ИЗПЕПЕЛЕНИ ЧУВСТВА / трета част
* ТРЕТА ЧАСТ * След вечерята в ресторант „Централ”, почувстваха свежия въздух в приятната юнска вечер. Беше пълнолуние. Звездите като хиляди очи следяха с нежността си, и пръскаха любов по цялата Земя. Усещайки посланието им, Десислава се сгуши в Кирил, и го целуна. – Обичам те! Нямаш представа колко е силно това чувсво в мен. … Read more
Чувство
Ще се освободим от “клопката живот”
когато Господ се разпореди.
Почувствах,
че съм изхвърлен -
от света забравен.
Щом животът е клопка
и аз ще го затворя!
© Николай Пеняшки – Плашков
За старостта
Пътеката на живота е в моите ръце.
Пътувам, а в мен отломки тишина.
Но решил съм с трепета в моето сърце,
да запазя вечно нежна топлина.
………………………………………..
Животът в реалния смисъл е …
Животът в реалния смисъл е в самото раждане, а следата е негото отражение… *************************************** Ще се освободим от “клопката живот” когато Господ се разпореди. автор: Николай Пеняшки – Плашков * Тези мисли са защитени от закона за авторското право! Всяко тяхно разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под … Read more
ИЗПЕПЕЛЕНИ ЧУВСТВА / повест – втора част
След приключване на работното време, не бързаше да сe прибира. В къщи нямаше кой да го чака. Родителите му бяха починали преди години. Като ерген не се чувстваше конфортно. Започна да му омръзва. Беше на средна възраст, и работеше като проектант. Мина край театъра, да провери какво дават. Тръгна по посока „Централ”. Очите му шареха, … Read more
ИЗПЕПЕЛЕНИ ЧУВСТВА / повест – първа част
* ПЪРВА ЧАСТ * „ В света на злото, глупостите неувереността и съмненията, наричани съществуване, има нещо, за което още си струва да живееш, и за което несъмнено е силно като смъртта: това е любовта.” Х. Сенкевич Кирил живееше в неголям провинциален град на петдесет километра от морето. Имаше неколцина приятели с които се събираше. … Read more
Едноръкият
Работех като пазач в СБА. В неделя сутринта беше топло. Слънцето усмихнато надничаше в дежурната стая. Седнал на мекия стол, пушейки, четях романа “Мътни времена” на Ангел Веселинов”. По едно време някой изтегли притворения плъзгащ портал и извика…
.gif "http://bg_top_logo43(1).gif"){kind=small}
